През последните месеци Интернет се очерта като една от малкото възможности за ръст на икономиката и броят на компаниите, инвестиращи в този сегмент, се увеличава всеки месец, сочат изследвания в сектора. Нещо повече, глобалната мрежа е също и сред онези браншове, които предоставят най-лесна възможност за старт на собствен бизнес за начинаещи предприемачи, които не разполагат със сериозни финансови средства, но имат желание да започнат бизнес.

Възможностите са много, а нови пазарни ниши в интернет се появяват всеки ден, което означава, че всеки от нас би могъл да се възползва и да промени живота си, залагайки на онлайн предприемачеството. Въпросът обаче е как да направим това и кои са онези пазарни ниши, които могат да ни гарантират успех. Ето осем идеи за онлайн бизнес, които не изискват сериозни инвестиции, а същевременно могат да донесат висока възвръщаемост.

Електронен магазин
Този сегмент със сигурност е един от най-бързо развиващите се онлайн браншове, а очакванията на различни аналитични агенции са той да е сред най-успешно преминалите през кризата технологични сектори. Предимствата на онлайн магазините са десетки, като започнем от лесния старт, ниските първоначални разходи, в сравнение със стартирането на трафиционен офлайн търговски обект, възможността да достигнете лесно до много по-голяма аудитория, липсата на географски ограничения, както и значителните удобства за потребителите. Разбира се от особена важност е типът стоки, които ще продавате, както и добрата логистика. Със сигурност обаче залагайки на електронната търговия, вие вече имате на своя страна една възходяща пазарна тенденция.
(бел.р.  вижте предложението от ДоБГ за електронен магазин)

Уеб базирана Flash – игра
Създаването на flash – игра и позиционирането й в уеб, където тя да е достъпна безплатно за всички желаещи, на пръв поглед не изглежда особено печелившо. Ако тази игра е интересна и успеете да я превърнете в навик за хиляди отегчени офисни служители или пък тийнейджъри, обаче вероятността да ви се изплати, нараства значително. Просто защото навсякъде, където има голям брой потребители, се появяват и рекламодателите. На последните вие можете да предложите не само тривиални банери на сайта, но и да ги комбинирате с вътре – игрова реклама (in-game advertising) под формата на различни послания, бонуси или други опции, брандирани с името на рекламодателя.
(бел.р.  не се колебайте да се свържете с нас, за консултация и оферта:  www.dobg.net)

Блог
Блогове в България има много, но до този момент примерите с печеливши такива проекти се броят на пръсти. Истината е, че повечето от техните автори всъщност не се интересуват от възможностите за печалба и често имат съвсем различни приходоизточници, а блогването им е по-скоро хоби или възможност да изразят своята обществена позиция по различни въпроси. Ако все пак сте решили да превърнете своя блог в бизнес, бихме ви препоръчали да фокусирате проекта си в конкретна ниша и да забравите за постингите от типа „Тази сутрин закусих“ или „Тази сутрин не закусих“. Постарайте се да създавате добавена стойност с всеки свой материал, превръщайки блога си в мястото, където потребителите ще могат да получат една независима гледна точка. А когато решите да публикувате реклами, имайте предвид, че това трябва да бъде направено внимателно и без да дразни, защото читателите на блогове са сред най-критичните към реклама уеб потребители.
(бел.р.  не се колебайте да се свържете с нас, за консултация и оферта:  www.dobg.net)

Видео блог
Какво ви е необходимо? Само една любителска камера, приятели, които имат свободно време, малко технически познания и добра идея. Измислете интересен сюжет, създайте на негова база любителски клипчета със своите приятели, направете си елементарен сайт (и wordpress – блог ще свърши работа) и публикувайте на него регулярно вашите видео – истории. Ако успеете да ги направите достатъчно популярни, отново следват разговори с рекламодатели, които да популяризират своите продукти или услуги на вашия сайт, а защо не и в самите сюжети на клипчетата. Там могат да се появят например брандирани мобилни телефони, гейм конзоли, напитки, вафли и разнообразни други продукти.
(бел.р.  Научете повече за нашата готова УЕБ платформа за видео споделяне)

Уеб комикс
Времето на традиционните хартиени комикси отмина! Ако измислите интересна история и можете да я нарисувате добре, вие бихте могли да публикувате вашия комикс на създаден за целта уебсайт, позволявайки на читателите да го разглеждат безплатно. След като проектът натрупа популярност и броят на потребителите, очакващи с нетърпение всеки нов епизод, нарастне достатъчно, отново можете да се възползвате от описания по-горе бизнес модел с привличане на рекламодатели. С течение на времето, ако образите, които сте създали, станат особено популярни, бихте могли да предлагате и различни брандирани продукти с тях.
(бел.р.  не се колебайте да се свържете с нас, за консултация и оферта:  www.dobg.net)

Нишов медиен сайт
Новинарски сайтове днес има много, особено в сегмента на националните политически и икономически новини и ако стартирате поредният такъв проект, ще се окажете в конкуренция с десетки силни издания. Съществуват обаче редица ниши и ресори, в които няма нито един развит уеб проект. Липсват например новинарски сайт за пазара на аутсорсинг, уеб медия за бедствия, кризи и аварии, такава с локализирани новини от Студентски град в столицата или от Бизнес Парк София. Всичките тези сфери си имат своите аудитории, които лесно могат да се превърнат във ваши редовни читатели.
(бел.р.  ще се радваме да обсъдим заедно Вашите идеи:  www.dobg.net)

Сайт за споделяне
Напоследък този тип интернет проекти никнат като гъби. Въпреки това, на пазара винаги има място за хубав нов сайт, който има собствен стил и задоволява едно основно желание на потребителите – да изразяват себе си. Залагайки на концепцията User Generated Content (съдържание, генерирано от потребителя), не само давате свобода на посетителите да бъдат същевременно и автори във вашия сайт, но и спестявате ресурс, необходим за ежедневното публикуване на новини, видео, снимки и др.

Поддържащи дейности
Една от най-младите предприемачки в света – тийнейджърката Ашли Коулс от Детройт – прави цяло състояние, като предлага на други млади хора услуги по оформление на техните страници в социални мрежи. Това е само един пример как човек може да направи милиони, вършейки това, което другите около него нямат желание, време или познания да направят. Услуги по създаване на блогове в wordpress, групи в популярните социални мрежи, поддържане на микроблог канали, покупки на стоки през eBay – това са все лесни за усвояване дейности, които един млад човек може да научи за броени часове и които биха могли да се превърнат в хубав приходоизточник, ако ги прави за другите.

Посетете нашият уеб сайт или се свържете с нас на контактите в сайта и с радост ще обсъдим Вашите идеи и тяхната реализация,

С пожелания за Успех,

ДоБГ – www.dobg.net

Източник:  Aлександър Александров, PR Agency Crossroads Bulgaria Ltd.

Артистичен ли си, или по- скоро човек на логиката?

Скоро попаднах на интересна статия за това, как може да се определи дали човек мисли повече с дясната половина на мозъка си ( отговаряща за емоциите) или с лявата ( отговаряща на логиката).

Изследването се състои в това, да се определи в коя посока се върти силуета.

Ако виждате жената да се върти на дясно( по часовниковата стрелка, погледната отгоре), това означава, че основно дясното полукълбо на мозъка Ви е по- доминантно, т.е. Вие сте повече логична, аналитична личност.

Ако, обаче виждате, че жената се върти на ляво ( обратно на часовниковата стрелка), то при Вас доминантната половина от мозъка е дясната, т.е. проявявате повече артиснични наклоности, водещи са емоциите

Най- интересно е да проведете ИЗСЛЕДВАНЕТО с Ваши приятели, за да се убедите, че жената наистина се върти и в двете посоки.

С изненада открих, че може да се контролира посоката на въртене, само с нагласата на мисълта. Например, ако смятате, че сте рационален, логичен човек, но не са Ви чужди и емоционалните решения ( близо 65% от хората са такива) то опитайте да се отпуснете и да се пренесете на някое хубаво място, да си представите красив залез, или картина, която Ви трогва- погледнете и жената ще се върти на ляво…
После се опитайте да изчислите следната суми: 2+3, 13+43, 156+349, 121234671273+234266345 ? ?!?! …и погледнете пак…жената се върти на дясно.
Важно е при опита,  докато нагласяте мисълта си, да не гледате, за да ви отпочине погледа.

И така, интересен пример, как мислите се превръщат в реалност и как може за в бъдеще, да не ни трябват дистанционни за телевизори

Facebook – потребителите вече ще могат да купуват физически и виртуални подаръци от доставчици, използвайки „Pay With Facebook“ кредити в магазина за подаръци Facebook Gift Shop, съобщава блогът Inside Facebook, който е посветен на развитието на тази социална мрежа и едноименната платформа за разработчици. Цените на подаръците са в диапазона от 1 до 50 щ. долара. Доставчиците, които участват в проекта, за сега са American Greetings Interactive, GreetBeatz, Someecards и Real Gifts.

Извадка от ЗЗП касаеща електронната търговия.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Обн. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г.

Раздел II.

Договор за продажба от разстояние

Чл. 48. (1) Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си.

(2) Доставчик по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител.

(3) При отправяне на предложение от страна на доставчика и на поръчка от страна на потребителя за продажба от разстояние се използват средства за комуникация от разстояние, като:

1. адресирани и неадресирани печатни материали;

2. стандартно писмо;

3. реклама в пресата с купон за поръчка;

4. каталог;

5. телефон (със или без участието на човек);

6. радио;

7. телевизия;

8. видеотелефон;

9. видеотекст;

10. компютър;

11. електронна поща;

12. интернет;

13. факс.

(4) Средство за комуникация от разстояние е и всяко друго средство извън посочените в ал. 3, което може да се използва за сключване на договор за продажба от разстояние.

Чл. 49. (1) Предварителното съгласие на потребителя се изисква при използване на следните технически средства от страна на доставчика:

1. автоматизирана система за позвъняване без човешка намеса;

2. факс;

3. електронна поща.

(2) Средствата за комуникация от разстояние, различни от посочените в ал. 1, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация, се използват от доставчика, когато потребителят не е заявил изрично своето несъгласие за ползването им.

Чл. 50. (1) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договорите:

1. сключени чрез използването на автомати за продажба или на автоматизирани търговски помещения;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати;

3. за строителство и продажба на недвижими имоти или договорите с предмет други права върху недвижим имот с изключение на договорите за наем.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 48 – 55 и чл. 58, 59 и 61 не се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 52, 54, 55 и 58 не се прилагат по отношение на договорите:

1. за доставка на хранителни стоки, напитки или други стоки за ежедневна употреба в дома на потребителя на посочен от него адрес или на работното му място при извършване на редовни доставки;

2. за предоставяне на следните услуги: настаняване, транспорт, хранене и услугите, свързани със свободното време, при които доставчикът се задължава при сключването на договора да предостави тези услуги на определена дата или в рамките на определен срок.

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на:

1. лекарства, хранителни добавки и хомеопатични продукти;

2. други продукти, представяни с лечебно въздействие.

Чл. 52. (1) Доставчикът е длъжен преди сключването на договора да предостави своевременно на потребителя следната информация:

1. името и адреса на доставчика;

2. основните характеристики на стоките или услугите;

3. цената на стоките или услугите с включени всички данъци и такси;

4. стойността на пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или услугите, свързани с тяхната доставка;

5. стойността на използване на средството за комуникация от разстояние, когато тя се изчислява по начин, различен от посочения в основната тарифа;

6. начина на плащане, доставка и изпълнение на договора;

7. правото на потребителя да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана, с изключение на случаите по чл. 55, ал. 2;

8. периода, за който направеното предложение или цена остават в сила;

9. минималната продължителност на договора – при договори за постоянна или периодична доставка на стоки или услуги.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация, да подчертава търговския характер на предложението и да бъде в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика.

(3) При телефонни съобщения доставчикът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Доставчикът няма право да приема авансово плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това.

(2) Алинея 1 не се прилага при предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия и при предоставяне на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения.

Чл. 54. (1) Доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора.

(2) Информацията, предоставена на потребителя в писмена форма, трябва да съдържа:

1. името на доставчика и служебния адрес, на който потребителят може да изпраща жалби;

2. правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право;

3. условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок, по-дълъг от една година;

4. данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за услуги, чието изпълнение се осъществява чрез използването на средство за комуникация от разстояние, когато тези услуги се предоставят еднократно и се фактурират от оператора на средството за комуникация от разстояние.

(4) Оператор на средство за комуникация е всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или професионална дейност включва предоставянето на разположение на доставчика на едно или няколко средства за комуникация от разстояние.

Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от датата на:

1. получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени изискванията на чл. 54 – за стоки;

2. сключване на договора, а когато задълженията по чл. 54 са изпълнени след сключването на договора – от деня на тяхното изпълнение, но не по-късно от срока по ал. 3 – за услуги.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на следните видове договори:

1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) за предоставяне на услуги, чието изпълнение е започнало с изричното съгласие на потребителя преди изтичането на срока по ал. 1;

2. за доставка на стоки и предоставяне на услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които доставчикът не е в състояние да контролира;

3. за доставка на стоки, изработени съобразно изискванията на потребителя или по негова индивидуална поръчка;

4. за доставка на стоки, които поради своето естество не могат да бъдат върнати или подлежат на бързо разваляне, или има опасност от влошаване на качествените им характеристики;

5. за доставка на аудио- и видеозаписи или програмни продукти, разпечатани от потребителя;

6. за доставка на вестници, списания и други периодични издания;

7. за хазартни игри и лотарии.

(3) Потребителят може да упражни правото си на отказ от сключен договор от разстояние за финансови услуги в срок 14 дни.

(4) Когато доставчикът не изпълни задълженията си по чл. 54, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката или от сключването на договора за предоставяне на услугата.

(5) Когато информацията по чл. 54 е предоставена на потребителя в рамките на срока по ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на предоставянето й.

(6) Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.

(7) Потребителят е длъжен да съхранява получените от доставчика стоки, тяхното качество и безопасност по време на срока по ал. 1.

Чл. 56. (1) При закупуване на стоки или предоставяне на услуги чрез използване на кредит, предоставен на потребителя от доставчика или от трето лице, което има договор с доставчика, договорът за кредит се прекратява, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, сключен от разстояние.

(2) При прекратяване на договора за кредит по ал. 1 потребителят не дължи неустойка или обезщетение на доставчика или на лицето, предоставило кредита.

(3) Всяка уговорка между страните, която противоречи на разпоредбата на ал. 2, е недействителна.

Чл. 57. (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 58. Доставчикът е длъжен да изпълни договора, сключен от разстояние, не по-късно от 30 дни, считано от датата, следваща изпращането на поръчката на потребителя до доставчика чрез използване на средство за комуникация от разстояние, освен ако страните са уговорили различен срок на доставка.

Чл. 59. (1) Когато доставчикът не може да изпълни задълженията си по договора поради това, че не разполага с поръчаните стоки и услуги, той е длъжен да уведоми потребителя и да възстанови платените от него суми в срок до 30 дни от датата, на която доставчикът е следвало да изпълни задължението си по договора.

(2) Доставчикът може да достави на потребителя стоки или услуги със същото качество и цена, когато тази възможност е била изрично предвидена преди сключването на договора или в самия договор. В този случай той уведомява потребителя по ясен и разбираем начин за промяната в изпълнението на договора.

(3) Когато при условията на ал. 2 доставчикът изпълни друго вместо дължимото и потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор, разходите по връщането на стоките са за сметка на доставчика, за което потребителят трябва да бъде уведомен.

Чл. 60. При неправомерно използване на банкова карта на потребител във връзка със сключване на договор от разстояние потребителят има право да поиска плащането да бъде обявено за недействително и банковата му сметка да бъде заверена с размера на неправомерно платените суми и сумите да бъдат възстановени до 30 дни, считано от момента на уведомяване на банката, издала картата.

Чл. 61. Доставчикът е длъжен да докаже, че е:

1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя по чл. 52, 54 и чл. 59, ал. 1 и 2;

2. получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние, и

3. получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако е необходимо.

Раздел III.

Способи за продажба

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да защитят търговците и потребителите от използването на търговските способи за продажба по чл. 62 – 68.

Чл. 62. (1) Доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено.

(2) Когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.

(3) Липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна.

Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:

1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;

2. условията, при които се извършва намалението на цените;

3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.

Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:

1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или

2. чрез думите „нова цена“ и „стара цена“, последвани от съответните суми, или

3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.

Чл. 65. (1) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа старата цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.

(2) Стара цена е цената, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от един месец преди датата на намалението на цените.

(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.

Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.

(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:

1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;

2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;

3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;

4. прехвърляне на предприятието или ликвидация.

Чл. 67. Забранява се предлагането на две или повече стоки или услуги с една обща цена, без наличието на съществена връзка между предлаганите стоки или услуги, освен в случаите, когато:

1. всяка от стоките или услугите, предлагани заедно, може да бъде закупена в търговския обект поотделно на своята обичайна цена, и

2. потребителят е информиран за възможността по т. 1, както и за индивидуалната цена на всяка от стоките или услугите.

Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.

Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Министерският съвет приема решение за определяне на органите, които отговарят за защита на икономическите интереси на потребителите, по смисъла на Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.

(3) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за участието на органите по ал. 2 в административното сътрудничество с държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

В сила от 24.12.2006 г.
Обн. ДВ. бр.51, изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г., ДВ бр. 41/2007 г. )

Г л а в а п ъ р ва.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на регулиране
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.
(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.
(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.
(4) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани със:
1. установяването и събирането на публичните вземания;
2. (изм. ДВ бр. 41/2007 г. ) защитата на личните данни, включително в областта на електронните съобщения;
3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;
4. нотариалната дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяване на публични функции;
5. процесуалното представителство;
6. хазартните игри.

Свобода за предоставяне на услуги на информационното общество
Чл. 2. Услугите на информационното общество се предоставят свободно, освен ако в закон е предвидено друго.

Доставчик и получател на услуги на информационното общество
Чл. 3. (1) Доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество.
(2) Получател на услуги е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Г л а в а в т о р а.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Обща информация
Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;
4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;
5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;
7. когато осъществява регулирана професия – информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;
8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
9. друга информация, предвидена в нормативен акт.
(2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

Търговски съобщения
Чл. 5. (1) Търговски съобщения по смисъла на този закон са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.
(2) Не представляват търговски съобщения по смисъла на ал. 1 самостоятелното използване на:
1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес на електронна поща;
2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено.
(3) Търговските съобщения, които са част от услуга или представляват услуга на информационното общество, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да бъдат лесно разпознавани като търговски;
2. да позволяват ясна индентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;
3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива;
4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;
5. да съдържат и информацията, предвидена в други нормативни актове.

Непоискани търговски съобщения
Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.
(2) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.
(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Търговски съобщения за лица с регулирани професии
Чл. 7. (1) Лицата, упражняващи регулирани професии, могат да използват търговски съобщения като част от услуга или представляващи услуга на информационното общество.
(2) Търговските съобщения по ал. 1 трябва да отговарят на професионалните правила и етичните кодекси за поведение на лицата с регулирани професии, по-специално на правилата за независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и честното отношение към клиентите и другите членове на професията.

Г л а в а т р е т а

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННИ СРЕДСТВА

Задължение за предоставяне на информация
Чл. 8. (1) При предложение за сключване на договор чрез електронни средства доставчикът на услуги предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:
1. техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение;
2. дали договорът ще бъде съхраняван от доставчика на услугата и какъв е начинът за достъп до него;
3. техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора;
4. езиците, на които договорът може да бъде сключен.
(2) Доставчикът на услуги е длъжен да указва начина за достъп по електронен път към етичен кодекс за поведение, към който се придържа.

Достъп до общите условия и съдържанието на договора
Чл. 9. Доставчикът на услуги е длъжен да предостави на получателя на услугата общите условия и съдържанието на договора по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане.

Задължения при изявление за сключване на договор
Чл. 10. (1) Доставчикът на услуги осигурява подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи изявление за сключване на договора.
(2) Доставчикът на услуги без неоправдано забавяне потвърждава чрез електронни средства получаването на изявлението за сключване на договора.

Получаване на изявлението
Чл. 11. Изявлението за сключване на договора и потвърждението за неговото получаване се смятат за получени, когато техните адресати имат възможност за достъп до тях.

Изключения
Чл. 12. (1) Разпоредбите на чл. 8 и 10 се прилагат задължително в случаите, когато получател на услугата е потребител.
(2) Разпоредбите на чл. 8 и 10 не се прилагат за договори, сключени изключително чрез електронна поща или други равностойни средства за размяна на индивидуални изявления.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА УСЛУГИ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Отговорност при предоставяне на услуги по достъп и пренос
Чл. 13. (изм. ДВ бр. 41/2007 г. ) (1) При предоставяне на достъп до или пренос през електронна съобщителна мрежа доставчикът на услуги не отговаря за съдържанието на предаваната информация и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не инициира предаването на информацията;
2. не избира получателя на предаваната информация, и
3. не избира или не променя предаваната информация.
(2) Предоставянето на достъп до или пренос през електронна съобщителна мрежа по смисъла на ал. 1 включва автоматично, междинно и временно съхраняване на предаваната информация, извършено единствено с цел осъществяване на преноса през електронна съобщителна мрежа, като информацията не се съхранява за срок, по-дълъг от обикновено необходимия за осъществяването на преноса.

Отговорност при предоставяне на услуги за автоматизирано търсене на информация
Чл. 14. (1) Доставчик, който предоставя услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация, не отговаря за съдържанието на извлечената информация, ако:
1. не инициира предаването на извлечената информация;
2. не избира получателя на извлечената информация, и
3. не избира или не променя извлечената информация.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако информационният ресурс, от който се извлича информацията, принадлежи на доставчика или на свързано с него лице.

Отговорност при междинни запаметявания (кеширане)
Чл. 15. (изм. ДВ бр. 41/2007 г. ) Доставчик на услуги, който пренася информация, въведена от получателя на услугата в електронна съобщителна мрежа, не отговаря за автоматичното, междинното и временното съхраняване на информацията, необходимо за нейното ефективно предаване към други получатели на услугата по тяхно искане, ако:
1. не изменя информацията;
2. спазва изискванията за достъп до информацията;
3. спазва общоприетите правила за актуализация на информацията;
4. правомерно използва общоприетите технологии за получаване на данни за използване на информацията;
5. незабавно премахва информация, която е съхранил, или преустановява достъпа до нея с узнаването на факта, че:
а) информацията е била отстранена от мрежата на първоначалния източник или достъпът до нея е бил преустановен, или
б) е налице акт на компетентен държавен орган за премахване на информацията или преустановяване на достъпа до нея, когато това е установено със закон.

Отговорност за съхраняване на чужда информация (хостинг) и за електронни препратки към чужда информация (линкинг)
Чл. 16. (1) Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или
2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако:
1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.
(3) По искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.
(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и в случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка.

Липса на общо задължение за наблюдение на информацията
Чл. 17. Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност.

Безплатно предоставяни услуги
Чл. 18. Разпоредбите на чл. 13 – 17 се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, предоставяни безплатно.

Г л а в а п е т а

ПРИЛОЖИМО ПРАВО
Приложимо право при предоставяне на услуги на информационното общество
Чл. 19. (*) (1) Изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава – членка на Европейския съюз.
(2) Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на:
1. изискванията, отнасящи се до свойствата на стоките и тяхната доставка или услугите, които не се предоставят чрез електронни средства;
2. авторските и сродните им права, правата на индустриална собственост, правата върху бази данни и правата върху топологията на интегралните схеми;
3. емисиите на електронни пари, издадени от издатели на инструменти за електронни пари, които са освободени от общите изисквания за лицензиране;
4. правната уредба относно рекламирането на ценните книжа, издавани от инвестиционни дружества и договорни фондове за колективно инвестиране, на държавата, в която се търгуват тези ценни книжа;
5. застрахователните договори;
6. свободата на страните да избират приложимото към договора право;
7. договорните задължения при потребителските договори;
8. изискванията за форма за действителност на договорите, учредяващи или прехвърлящи вещни права, уредени от правото на държавата по местонахождението на имота;
9. допустимостта на непоисканите търговски съобщения по електронна поща.

Г л а в а ш е с т а
КОНТРОЛ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Контрол
Чл. 20. (1) (предишен текст на чл. 20, изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Комисията за регулиране на съобщенията упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2.
(2) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и Съвета за електронната търговия, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(3) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, застрахователната, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.
(4) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Взаимодействие и сътрудничество
Чл. 21. (1) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.
(2) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите организира и поддържа информация за целите на този закон, която се публикува на официалната интернет страница на Комисията за защита на потребителите и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги на информационното общество и реда за уреждане на спорове между тях;
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие.
(3) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за защита на потребителите осигуряват възможност за контакт с тях по въпросите по ал. 1 и 2 от тяхна компетентност най-малко чрез използване на електронни средства.

Г л а в а с е д м а
СПОРОВЕ

Искове за защита на потребителите
Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите предявяват искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и искове за обезщетение при условията и по реда на глава девета, раздел III от Закона за защита на потребителите.

Г л а в а о с м а
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 23. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 8, ал. 1, чл. 9 или чл. 10, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до 1500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 – в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 24. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 6, ал. 1, 3 или 4, се наказва с глоба в размер от 250 до 1500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до 2500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 – в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 24а. (нов, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 20, ал. 2, т. 2 и ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в двоен размер.“
5. В чл. 25, ал. 1 и 2 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията за защита на потребителите

Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или от изрично оправомощено от него лице – член на комисията.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Предоставяне на услуги от разстояние“ е предоставянето на услуги, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.
2. „Предоставяне на услуги чрез електронни средства“ е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.
3. „По изрично изявление на получателя на услугата“ означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.
4. „Потребител“ е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
5. „Свързано лице с доставчика на услугата“ е свързано лице по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
6. „Наименование на домейн“ е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни.
7. „Регулирана професия“ е регулирана професия по смисъла на § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.
8. „Електронна поща“ е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи.
9. „Електронна препратка“ означава връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга интернет страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи.
10. (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Заключителни разпоредби
§ 2. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 33, 34, 36 и 37 от 2006 г.) в чл. 126а, ал. 3 накрая се добавя „и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия“.

§ 3. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 186, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. Закона за електронната търговия;“.
2. Досегашната т. 5 става т. 6.

§ 4. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 29 и 34 от 2006 г.) в чл. 19 се създава ал. 5:
„(5) Комисията контролира дейността по предоставяне на услуги на информационното общество и води регистър на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения по реда, определен в Закона за електронната търговия.“

§ 5. Министерският съвет приема наредбата по чл. 6, ал. 2 в срок 6 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.

§ 6. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 юни 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председарел на Народното събрание: Любен Корнезов

Продажбата на стоки и услуги чрез електронен магазин практически се подчинява на всички правила на традиционната търговия, но като средство за предлагане се използва електронен магазин. Всеки търговец на дребно или едро, както и всеки производител може да предприеме стъпки за частично или изцяло „изнасяне“ на бизнеса си в Интернет като по този начин реализира онлайн продажби.

Съществуването и управлението на онлайн магазин не изисква задължително наличието и на реален магазин. т.е. всеки търговец може да развие изцяло бизнеса си базиран на електронна търговия без да има реален магазин.

Интернет магазина на практика представлява компютърна програма (софтуер) , която осигурява възможност на търговеца лесно и бързо да публикува информация за своите стоки в Интернет. Потребителите (клиентите) могат да разглеждат тези стоки и чрез осигурените от програмата софтуерни функции да поръчат продукт, да заплатят нужната цена, за изпратят запитване.

Такъв софтуер за електронен магазин позволява да публикувате в е-магазина си графични изображения на продукти, описания на стоките, характеристики, цени, гаранционни условия и др.

Основните предимства на електронната търговия са:

1. Интернет магазинът е отворен непрекъснато! 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, почивки дни, празници, като вие не се ангажиране изцяло с него. Осигурена е възможност да получавате поръчки и плащания от клиенти дори докато сте на почивка или извън вашия офис.

2. С електронен магазин няма нужда от разходи за наем за помещение на реален магазин, за скъпи витрини, стелажи, реклами, охрана и обслужващ персонал.

3. В електронната търговия отпада изискването да „затваряте“ много пари за закупуване на големи бройки стоки. Можете да закупите стоката от доставчик в момента, в който получите заявка от реален клиент за нея.

4. Вече не се съобразявате с териториите. Можете да продавате свободно, както на клиенти от вашия град или квартал, така и на хора от целия свят.

Вашия бизнес може да се разшири чрез покоряване на Интернет света.  Онлайн магазина може да бъде едно допълнение към вече съществуващ магазин и да предлага неговите артикули. Разликата, обаче е в това, че докато реалният Ви магазин обслужва потока от хора на съответната улица или адрес в определен град плюс препоръки от познати, то интернет магазина обхваща целият свят, т.е  предлагането на продуктите през интернет позволява разширяване в други градове и държави с минимални вложения.

Онлайн Интернет Магазин

Един интернет магазин е много евтин за поддържка спрямо реален такъв, а доставките се извършват от една от многото български фирми за доставки. Най- разпространеният начин на плащане през интернет е наложен платеж, т.е. плащане при доставка. Този метод се ползва от 80% от хората, които пазаруват през интернет.

Интернет магазин

Ако искате вашия каталог с продукти да се предлага и чрез интернет, то задължително трябва да помислите за изработка на уебсайт, който да предлага вашите стоки и продукти, като е препоръчително да позволява и потребителска кошница и хората да поръчват онлайн.

Интернет магазините нямат граници

Едно от големите преимущества на Интернет е това, че няма граници. Ако вземем за пример един обикновен магазин за дрехи, намиращ се в Варна, то този магазин трябва да се намира на точно определено място в определен квартал на Варна. Това ограничава купувачите до точно определен кръг от хора, които минават през този адрес.  А при един Интернет магазин няма ограничения за град или държава и потребителите могат да бъдат потребителите от цяла България или от цял свят.
и с риск да избадна в подробност, ще направя едно сравнение на потенциалните клиенти на подобен магазин в съответствие с географското положение.

Във центъра на Варна- потенциални клиенти – 200 000
Центъра на Париж – приблизително 2 000 000
Манхатън, Ню Йорк – приблизително 6 000 000
Онлайн Интернет магазин – достъп до над 1 668 870 408 (според www.internetworldstats.com )

Интернет Реклама

Интернет рекламата е в пъти по евтина от конвенционалната реклама. Но най – голямото преимущество на рекламата в интернет е, че може да бъде насочена точно към бъдещите клиенти и купуващи от вашия интернет магазин. Например една реклама от 30 секунди в БТВ струва около 3000лв и дава достъп до близо 1 милион аудитория, но уви само за 30 сек. За сравнение, една реклама в abv.bg за цял ден пред аудитория от 1,2 милиона би струвала около 1000лв или например над 10 000 000 аудитория през google.com за около 2000лв. Но силата на интернет рекламата е не само в броя хора, а в това, че може да насочите тази реклама към потенциалните Ви клиенти. Така тя ще достигне само до тези, които ще купят, т.е. Вашата реклама е таргирана- нещо което все още нито телевизията, нито радиото, нито печатните издания не могат да Ви осигурят.

Свържете се с нас и с радост ще обсъдим възможностите за реклама и за таргирано разпространение на вашите продукти.

Ниски цени за поддръжка

Поддръжката на уебсайт е значително по – евтина от поддръжката на един обикновен магазин. За един уеб сайт не се плащат луди сметки за наем, охрана, продавачи и други разходи. Това прави поддръжката на Интернет магазина ви много по евтина от поддръжката на който и да е магазин.

Евтината поддръжка, комбинирана с лесните и евтините начини за реклама в Интернет и разширяването на кръга от потребителите правят интернет магазините предпочитан начин за търговци и предприемачи. За ваше улеснение, ние Ви предлагаме и лесен за работа административен панел за управление на онлайн магазин, с който Вие решавате кога и какво ще променяте. Не забравяйте да ни попитате за тази опция за Вашият онлайн магазин

Свържете се с нас, за да обсъдим как вашия бизнес може да се възползва от силата на Интернет и кое е най- доброто решение за Вас.

Според проучване на www.internetworldstats.com, 2 368 000 са потребителите на интернет в България, или това е 32.6% от на селението. Това е 450.7 % ръст на ползването на интернет в периода 200-2009г.

Над 60% от тези потребители на Интернет в България вече пазаруват онлайн. Доверието в електронните магазини расте непрекъснато и само за 2009г се отбелязва ръст от над 80% за нови онлайн магазини.